Играта на Сърдещия се човек, обикновено е следната: Имаш прекрасни взаимоотношения

Играта на Сърдещия се човек, нормално е следната: 

Имаш прелестни взаимоотношения с колежката си, когато един ден тя стопира да ти приказва и въздухът като че ли се нагнетява, когато тя е наоколо. Ти питаш: ” Какво не е наред? ” Тя дава отговор: ” Нищо. ” Но една струна в гласа й ти приказва друго и ти знаеш, че това е неистина.  Тази твоя другарски настроена преди колежка, през днешния ден е в действителност ядосана. И ти още веднъж питаш: ” Виждам, че има нещо. Какво става? ” И още веднъж получаваш отговор: ” Нищо. ” След няколко сходни рунда, е евентуално да изрече най-глупавото нещо като: ” Е, в случай че ти не знаеш какво не е наред, тогава аз няма да ти кажа! ” И по този начин става невероятно да се реши казусът.

Психологическият термин за тази игра на мусене е „ пасивно-агресивно държание ”. Пасивно-агресивните хора надълбоко в себе си се опасяват от спора и по тази причина вместо да слагат казуса си намерено, те изпращат „ известия ”, от които да схванеш, че са смутени. Когато Сърдещият се човек спре да ти приказва, се допуска, че си получил известие, че той е сърдит.

Пасивно-агресивното държание по едно и също време вреди на взаимоотношенията и осуетява всеки опит за разрешаване на обстановката. Поради тази причина това е най-деструктивният метод за справяне с спор. За да постигнете някакъв прогрес в разрешаването на казуса, би трябвало да излезете от играта.

Ясно е, че доста хора се сърдят понякога и това е тактика, която постоянно се ползва от децата да реализират своето, без непосредствено да се конфронтират. При възрастните, късите „ цупенки ” могат да наподобяват и привлекателно.  Но в своите хронични форми, това е проблем, който се нуждае от внимание.

Причините за хроничното „ мусене “ не са ясни. Те може би имат генетичен съставен елемент, само че една от най-новите теории е, че то се развива в детството като наказване за мама по метод, който е минимум евентуален да докара до плесници.

Според  Jukes, сърденето при мъжете би могло също да бъде първият значителен знак за принуждение. „ Според опита ми, доста огромна част от насилниците са склонни към тежки прояви на мусене, а също и през по-голямата част от живота си са го правили, и това произтича от  главната виновност и предпочитание да санкционират този, който  поставя грижите – майката. ”- споделя създателят на „ Men Who Batter Women ”. „ В множеството случаи насилието стартира последователно – може би със мусене и по-късно ескалира. Много рядко мъжът стартира с брутална офанзива. Често се стартира с възприятие за злост и отчуждение. ”

В основата на казуса е неспособността да се показват възприятията . Пасивно-агресивният се отдръпва и цупенето става желаната форма на връзка. Първата стъпка за справяне с това е признанието, че се сърди. Много отхвърлят да го създадат. Те непроменяемо упрекват другия и за тях е невероятно да създадат първата стъпка.

Да се сърдиш/цупиш значи да си смутен или сърдит за нещо и да отказваш да го обсъдиш или споделиш с другия.

Но каква е повода човек да се сърди?

Понякога се сърдим на хора, които ни вземат за даденост. Друг път, когато хората нямат време за нас. Често се сърдим без причина, тъй като желаеме другите да ни извърнат внимание.

Хората с такова държание, които хронично се сърдят злоупотребяват прочувствено.  Те не споделят и мълчат. Когато се цупиш, в никакъв случай не общуваш почтено и намерено.

Тъй като пасивно-.агресивният човек всъщност има вяра, че е непогрешим, почтен и добър, всичко което заплашва това поверие за себе си, заплашва самата същина на неговото битие. Той живее в свят, в който  трябва непременно да прикрие „ ужасните неща ” за себе си.

Разбира се, в множеството случаи никое от тези неща не е толкоз извънредно. Това са естествени човешки страсти. Емоции като яд, отчаяние, горест. Пасивно-агресивните хора, съвършени в визията си за себе си, просто в никакъв случай не се ядосват. Те не викат, нито пък са толкоз слаби, че да изгубят надзор. Те ще оставят това на теб, тъй че още веднъж да се оправдаят, че те са тези, които се управляват. Докато ти, въпреки това, си явно сложен и крив човек.

И защото те са гладни за утвърждение, в случай че не го получат тогава, когато го чакат, това ще ги ядоса. Но гневът при тях е в тиха форма: въздишки, мусене, сумтене. По този метод могат да запазят своята фасада, че въобще не са ядосани, ако бъдат запитани. Приемането на естествените човешки страсти е съвсем невероятно за тези хора.

Как да приключим играта?

Не продължавай да питаш какво не е наред. Това единствено ще насърчи Сърдещия се човек да продължи с играта. Вместо това,  с безпристрастен, другарски звук кажи, че знаеш, че нещо се случва. Например: ”Мисля, че нещо си ми сърдит, само че нямам визия за какво. Ако въобще искаш да поговорим какво не е наред, аз съм отсреща. Кога би имал време да поговорим? ”

Ако ти каже какъв е казусът, тогава си вън от играта. Но в случай че към момента упорства, че няма нищо, тогава кажи доста откровено: ”Толкова се веселя да чуя това. Поради някаква причина си мислех, че нещо си ми сърдит. ” Не би трябвало да има и намек за жлъч в тона ти, обаче.

След това – и това е сериозно! – от този миг, би трябвало да се държиш все едно всичко е наред. Усмихвай се, бъди другарски надъхан и приказва по нормалния метод. Тъй като ясно е било казано, че няма нещо, което не е наред, би трябвало да се държиш по този начин, като че ли няма нещо, което не е наред.

Поради главен психически принцип, че неподкрепяно (невъзнаграденото) държание се ускорява преди да изчезне , предстоящо, цупенето може да се утежни, преди да се оправят нещата. Така, че се придържай към тактиката си. Продължавай да се държиш обикновено и в последна сметка  или ще се съобщи или ще ти каже какъв в действителност е казусът.  

И по този начин, по какъв начин най-добре да се оправим с такива хора?

1. Ако попиташ „ Какво не е наред? ”, и след въздишка или сумтене получиш отговор „ О, няма нищо ” – просто кажи „ Добре ”. Това прави пасивно-агресивният човек виновен за личния си отговор. След време той може в реалност да признае, че е сърдит и да се разберете. Като бонус, ти като евентуална жертва, няма да си подложен на идващ рунд от мусене и въпроси-отговори, който несъмнено ще загубиш.                                                        
2. Бъди пряк и асертивен. Ако си сърдит, кажи, че си сърдит. Ако си отчаян от пасивно-агресивния човек, дай му да разбере. Не влизай в коловоза като използваш неговия език на неизясненост и неасертивност. Настоявай за езика на действителността.                                                                                    
3. Не влизай в борба. Веднъж направил ли си го, ти губиш войната. Единственият човек, който можеш да промениш в тази обстановка си ти самия, тъй че би трябвало да подходиш към всяка евентуална „ борба “, като коригираш личните си вярвания във връзка с метода, по който вашите взаимоотношения с този човек „ би трябвало “ да бъдат. Нужно е да приемеш, че те няма да бъдат по метода, по който „ би трябвало ” да са. Лесно е да се каже, мъчно е да се направи, само че е належащо за твоето душевно здраве.       
4. Обръщай внимание на дейностите, не на думите. Въпреки, че те откровено имат вяра, че вършат всичко поради ползите на другите, а не поради себе си, дейностите им приказват по-силно от думите им. Не приемай баналните изречения за чиста монета, обръщай внимание единствено на техните дейности.                             
5. Винаги давай позитивните противоположни връзки. Тъй като пасивно-агресивните хора копнеят за обич, когато те фактически са се справили добре, похвалете ги. Технически това е форма на противопоставяне на тяхната операция, само че откровената хвалба си е откровена хвалба.                      
6. Избягвай рецензиите и неодобрението. Това ще докара единствено до безкраен поток от пояснения, а не до това, което искаш – опрощение. Няма да има смяна в държанието им. Приеми, че извиненията или личностната смяна са съвсем невъзможни за човек с това „ страдалчество ”.                                    
7. Не губи време в опити да обясняваш за какво това държание е неправилно. Лесно е да повярваш, че в някакъв миг ще стигнеш до този човек и той ще преживее „ А-ха ” феномена и всичко ще бъде наред. Това, обаче, е най-много при положение с рационални и разумни хора.                                                                                   
8. Ако не можеш да контролираш темперамента си, избягвай взаимоотношение. Твоят манталитет ще бъде интерпретиран от тях като още едно доказателство за неприятното отношение към тях и ще оправдае тяхната роля на праведния страдалец. При тези условия по-добре е да стоиш на разстояние.